Докато гледам офортите му имам чувството, че излива не само критичното си отношение към обществото, но и цялата си любов и преклонение пред миналото. Често се вдъхновява от Брьогел Старши и от френските художници на 19 век Оноре Домие и Гюстав Доре. Катедралата сякаш олицетворява Енсор. Съставена от различни архитектурни елементи на реално съществуващи сгради, така и той е пропит с дързостта на Домие и ми
ниятюрният свят на Брьогел. За вдъхновение му служат също и разказите на американския писател Едгар Алан По. За решаването на проблемите свързани със светлината, Енсор често се обръща към Търнър, към Рембранд и метода киароскуро (chiaroscuro). Той открито се присмива на порочното общество, което винаги има време за разгул и пиянство, но никога няма сили за изкуството. Неговият портрет с череп може да се разглежда като "обреченият творец" или като смъртта, отнемаща живота на еснафа и сноба, презирайки неговата елементарност.
